Дойде сезона на аквичопите – месец Август. Ние обаче, аз и още няколко близки хора, не можахме да го дочакаме. Просто нуждата от аквичоп беше толкова силна, че още началото на август заминахме.

Тази година решихме да изкараме почивните си дни в планината. Ей на това му викам аквичоп! Наехме си една къща с дворче, барбекю с масичка и пейки.

След като се пристигнахме в резиденцията, се метнахме на велосипедите и отидохме до близкия магазин за хранителни стоки да купим някои неща. За кои ли път се уверих, че планината ражда човеци! Всички бяха много любезни. Явно им беше интересно да срещнат нови хора и всички бяха в добро настроение и много гостоприемни. Това предразполагаше такава аквичоп, че само си виках ех дано!

Прибрахме се във вилата с покупките и взехме решение, за да можем всички да си починем, да се редуваме в приготвянето на ястията. Единия ден жените готвят и сервират, на следващият ден мъжете го правим. Така решихме, че е най-справедливо и за компанията почивката е аквичоп. Разбира се, опитахме се да ги преметнем в миенето на приборите ама те не се дадоха лесно. Все пак накрая на аквичоп те бяха мили чинии един път повече от нас!

И за разлика от всички хубави истории, които завършват с „хепи енд”, историята за нашата аквичоп беше много „хепи”, преди да достигне до своя „енд”. И сега в сезона на почивките, когато хората са на аквичоп, ние сме на работа!